На мойта майчица!
Най ценното в живота ми си ти!
Не можеш да се купиш със пари!
На това му викам дар от Бога,
затова недей със себе си да бъдеш строга!
Не се вини за грешките си дребни,
нито пък за вещи непотребни...
Та нима,майчице грижовна,
можеш за нещо да бъдеш виновна?
Ти,дето щом ме прегърнеш
можеш всички усмивки да върнеш?!
Ти,дето сълзите ми триеш,
а своите собствени криеш?!...
Господ надарил ме е без мяра
с ум,с красота и вяра,
но богатството ми най-голямо
е твоето лице засмяно!
Защото ти когато си щастлива
всичко мъчно в мен умира!
И,ако трябва ще обърна Земята
за да изтрия и в тебе тъгата!
...толкова пъти хващах молива
вперила поглед в страница сива...
Ала любовта ми безмерна,Боже,
да се опише с думи не може!
Незаменима моя мамо,
ще се облегна пак на твойто рамо
и тихо ще ти промълвя...
"НАЙ-ВАЖНА СИ ЗА МЕН В СВЕТА!"...
