Героят
Налей ми чаша тоник с горчиви лимони...
коктейлите свършиха, сцена на лято отминало...
Изиграха се главните роли
и моят герой с поклон си отива...
Водата студена ме гали със тръпки,
заспивам от страх, че ти си далече...
Несбъднати спомени, твойте прегръдки,
жадувам за смърт, премръзнала вече...
Но сякаш е късно дори за финал...
И с вятъра само за теб си говорим...
Като сън своята честност разбрал
ти си отиваш... сменяш си ролята...
Публика - само мътните чаши ни бяха!
Аплаузи фалшиви, твойте целувки
в ума ми, до болка кънтяха...
Проклети артисти, излишни преструвки!
Вземи последната роза, своя трофей за лъжите...
Защото -Оскар- няма да получиш ти!
Мошенници много,отключват мечтите...
Играта е честна!Нечестен си ти!
