Тази вечер да ви кажа чувствам се ужасно влюбен,
И най-сетне стъпих аз на пътя, дето виках уж, че е изгубен,
Дълго скитах се самотен аз из нашите селии,
Че ми омръзна нещо да го карам все на магарии,
Та реших, че ми е време вече мома да залюбя,
Пари нема, акъл също, тъй, че нема нищо да загубя,
На комшийката й викам- ела мацко, да разтегнеме пружината,
Тя набързо ме препрати там на некой си в гъзината,
Каза ми, че не е ставало и иска романтично,
В повече дойде й май Ивана с нейно нетипично,
Нема начин,щом я искам, вадим от мазата аз тъпаня,
И пред нея романтично го наричам барабаня,
Кака Петя също я прекръствам в белла нинья,
И й казвам, че от нея искам аз да имам три чикинья,
В три часа нощеска романтично, аз заставам посред двора,
Бия в барабаня и запявам все едно най-малко пеят седем хора,
„не е излязла Петя бре, а излезе майка й ...”
То де така да беше, ма излезе дедо Йото със дебела крива сопа,
А по него братята на Петя – двама яки, ама много тъпи шопа,
Повече не помня нищо, все едно ме връхлетя ламята,
А, сетих се още за калеври, дето ме свалиха на земята,
Осъзнах се аз на сутрин и се чудя в ада ли съм или в рая,
Гледам Петя е до мен, и викам моме, аз все още те желая,
Нашта ме целуна и донесе двеста с лимонада,
Те така разбрах, че не обичат шопи серенада ....
