Морфинова инжекция
Кристалният образ на чувство разми се...
и пак се опитвам да видя лицето, образ за миг
Недей, не ме съжалявай, смили се!
Сред нощ, кафе... не ми се спи...
И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!
Изпрати ме до края, пропаст от викове страшни...
Мисия кратка, с целувка ти ми кажи,
че под спомени тъмни, минало прашно
тази пропаст висока е, твърде ,нали?!
Бутни ме, без мисъл и корист, без дубли дори...
Веднъж и завинаги, полет реален на птица да бъда...
Ще бъде ли бързо, но без да боли,
защото жадувам твойта присъда...
Но аз съм страхливка, сърцето - страхливо
само мечтае за Райските бели пътеки...
Където навярно, безкрайно щастливо
ще бъде да бъде,лъгано сляпо, навярно от всеки...
Завиждам ти вяра...вяра в красиво пътуване...
Няма такова явление, безболезнена, фатална отрова...
Усмихни се... съвсем не е моето сбогуване
мисълта, че без теб да живея не мога!
Само да свърши...Веднъж да се свърши...
тази задушна, горчива, проклета тъга....
И животът ми сам, две крила ще прекърши
на найвната, вярваща, в мене душа...
