Знам, че си тук
Всяка вечер чувам как отваряш вратата,
и тихите стъпки, в тъмното топлия полъх отвън...
И знам, не е просто от вятъра...
не е нежност открадната, само насън.
Разбрах, че се връщаш, всяка вечер при мен,
разбрах, че е трябвало да си тръгнеш!Ниска мъгла,
спуска се с утрото, в студения ден
сякаш никога слънце, този ден не видя...
И си спомних очите ти... мътната истина в крехки ръце...
Как допусна в нас непростимото,було от черен сатен.
Не вярвах, че нашата обич , така ще умре
геройня от приказка, мрачен десен...
И тогава разбрах, всичко е ясно пред дните ,
нощите твой ще бъдат,сълзите на нежния сън...
Ти идваш, отваряш си тихо вратите
със топлия полъх...Тъмно е вън...
