Много въздействащо стихотворение,браво!Но дори калта не може да загрози утринните лъчи играещи в мръсните локви
Кална е улицата,със локви безчет,
пуста и мрачна,с неравен бордюр,
но по плочките стари,покрити със смет
сияещ рицар ще мине,на име Артур.
Нагоре ще погледне,към малкия балкон
където трепне самотната жена
мигом роза ще й поднесе в поклон,
а щастието ще замести всяка самота.
И лъчи от изток ще изгреят,
улицата те ще осветят,
славеи песнопойци ще запеят,
за красивия живот на жената ще шептят...