Не ме целувай…
Когато от обида цялата съм потъмняла,
когато нещо в мене си пречупил и ми е трудно,
да нося обичта ти във душата си освирепяла.
Когато целия ми свят е рухнал
защото си разхлабил някоя основа
и си запалил в мене без да ме подготвиш
болка – непозната, жестока и нова.
С която нямам сили да се справя,
която не познавам за да преболя,
която толкова ме плаши,
че взима въздуха ми от гръдта.
Когато толкова виновен си…
не ме целувай. И не събуждай в мен гнева.
Остави ме тих и безучастен,
за да се справя някак си сама.
Когато толкова съм наранена…
Не, не ме целувай.Когато съм предадена,
макар и зла, аз пак ще те обичам
запаля ли отново своята луна.
А до тогава…
Не, не ме целувай.
Замълчи, без обяснение.
Когато от обида цялата съм потъмняла,
да ме целуваш трябва просветление.