Не ме целувай

[SkitnicaVmoretO]

Не ме целувай…
Когато от обида цялата съм потъмняла,
когато нещо в мене си пречупил и ми е трудно,
да нося обичта ти във душата си освирепяла.
Когато целия ми свят е рухнал
защото си разхлабил някоя основа
и си запалил в мене без да ме подготвиш
болка – непозната, жестока и нова.
С която нямам сили да се справя,
която не познавам за да преболя,
която толкова ме плаши,
че взима въздуха ми от гръдта.
Когато толкова виновен си…
не ме целувай. И не събуждай в мен гнева.
Остави ме тих и безучастен,
за да се справя някак си сама.
Когато толкова съм наранена…
Не, не ме целувай.Когато съм предадена,
макар и зла, аз пак ще те обичам
запаля ли отново своята луна.
А до тогава…
Не, не ме целувай.
Замълчи, без обяснение.
Когато от обида цялата съм потъмняла,
да ме целуваш трябва просветление.

[Gentiana]

Няма да те целувам сега 
Ще почакам да изсветлееш 
 

[SkitnicaVmoretO]

О, аз изсветлявам точно толкова бързо колкото потъмнявам....слаб ми е мрака   

[dodic]

Добре, ще те целувам после,
пи чипото ти, мъничко носле,
ще те целувам, още, още,
дорде почувстваш се добре,
тогава ще те взема в прегръдка,
с любовта си ще те задуша,
а онази светлата, прекрасна тръпка,
ще превземе твоята душа,
ще те целуна нежно, ала първо ще изчакам...


Поздравления за стиха, много ми хареса. 

[Devil`s Bride]

Красиво. Браво! 

"Когато толкова виновен си…
не ме целувай. И не събуждай в мен гнева.
Остави ме тих и безучастен,
за да се справя някак си сама."
 

[edna_samotna_du6a]

 

[airbus]

да те целувам? още не съм полудял,
веднъж отхвърлен, търкай моя дял,
който съм внесъл в общата любов,
от тук нататък между нас е ров,
който едва ли някога ще се затрупа,
не чуваш ли снегът как вече хрупа,
в душата ти,а тя превръща се в бодливата ела,
капризна и невярна, лоша,  зла ...

[SkitnicaVmoretO]

Красиво. Браво! 

"Когато толкова виновен си…
не ме целувай. И не събуждай в мен гнева.
Остави ме тих и безучастен,
за да се справя някак си сама."
 

Благодаря ви милички   

[SkitnicaVmoretO]

Добре, ще те целувам после,
пи чипото ти, мъничко носле,
ще те целувам, още, още,
дорде почувстваш се добре,
тогава ще те взема в прегръдка,
с любовта си ще те задуша,
а онази светлата, прекрасна тръпка,
ще превземе твоята душа,
ще те целуна нежно, ала първо ще изчакам...


Поздравления за стиха, много ми хареса. 

Аз искрено благодаря за твоя 

[SkitnicaVmoretO]

да те целувам? още не съм полудял,
веднъж отхвърлен, търкай моят дял,
който съм внесъл в общата любов,
от тук нататък между нас е ров,
който едва ли някога ще се затрупа,
не чуваш ли, снегът как вече хрупа,
в душата ти,а тя превръща се в бодливата ела,
капризна и невярна, лоша,  зла ...

 Ах, ти нахалнико, как смееш
 да продължаваш още да гневиш
 сърцето ми изпепелено. Внимавай...
 не си играй със огъня - ще изгориш.
Незаменим не си, нито пък твоите целувки
 тегли това което казваш - после да не съжалиш,
не чак до там ми струва скъпо
да те помоля да вървиш.
 ....Не бил той луд да ме целува -
изрекъл кисело лисика,
 защото гроздето било високо,
а слюнките му парели езика ...

[Zatoichi]

Поздравления!Много ми хареса 

[vanilla_g]

Харесвам стихове , изпълнени с болка от чуждите грешки , но още повече харесвам , когато гордостта е по - силна от нараненото сърце . Поздравявам те , мила . Има опасност да се превърнеш в един от фаворитите ми в това сайтче . Е , те не са малко като се замисля . Прекрасно пишеш , продължавай все така .  

[SkitnicaVmoretO]

Поздравления!Много ми хареса 

Радвам се наистина   

[SkitnicaVmoretO]

Харесвам стихове , изпълнени с болка от чуждите грешки , но още повече харесвам , когато гордостта е по - силна от нараненото сърце . Поздравявам те , мила . Има опасност да се превърнеш в един от фаворитите ми в това сайтче . Е , те не са малко като се замисля . Прекрасно пишеш , продължавай все така .  

За мен ще е удоволствие да бъда такава опасност. Блаодаря ти за думите, мисля, че каквото и да става около теб то трябва да запазиш поне капка самочувствие за да отвърнеш на удара. 

[airbus]

 


за мене гроздето е дамския каприз,
ще си отворя меко шардоне,
и свещи с аромат на морски бриз,
ще си запаля, а може би и не,
ще поседя във мека тъмнина,
и ще си спомня всеки миг и всеки час,
и спомените пак ще ме изпълнят с топлина,
и ти ще пееш в мен със нежния си глас ...