Проклет да си ти!
Колко страшно без теб съм останала
в плен на мислите ,без път и покой...
Бледа сянка на чуждата реалност съм...
Само останките черни са мой.
Ти си отиде! Проклет да си ти!
Не можеш да бъдеш от дявол по-подъл,
по-нежно сърцето да разбиеш с поглед дори...
Да те чувствам, аз вече не мога...
Не познавам мъжът ,зад който си ти...
Не вярвам в новите дни, които ме чакат,
защото ме чака на прага пътния сак...
След осем часа ще потегли влакът...
Но аз безпътна ще съм пак!
