Тъга

Started by zaiche_f, October 12, 2006, 19:40:07 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Сама съм..
свита на кълбо
в ъгъла на стаята,
защото ме е обседила тъга.
Говоря си сама
и в очите ми блестят сълзи,
които чакат да се пролеят
по лицето ми.
Не искам да свършва нощта,
за да не види никой моята тъга.
В стаята нахлува самота,
самота обседила моята душа.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

PaolaRey

Охх тва и аз съм го изпитФала мн е гадну стихчето е страшно браво :)

zaiche_f

благодаря  :flyingkiss:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...