Вече ми е неудобно за сетен път да казвам , как всяко едно стихче оцелва право в сърцето ми и то точно когато изпитвам същите чувства... нито минутка по-късно или по-рано !
Ревизия си правя сама на душата ,
мънкаща - стенеща иска горката ,
една фактура дори , че нещо го е имало
че струва си да я боли;
Прашлясалите шкафове отварям бавно
празно е там , касата заключена отдавна ,
няма ни помен от обич - дори грам
Ах на безценица я продадох- срам.
И след тази ревизия - обиди ми се горката
сякаш исках да я продам и да му я стоваря в краката.
Сърдита ми е душата.. мълчи и само болка в мене мъничко шепти
Че проиграх я на безценинца в онези пиянски дни
Права е - имам си с характер душа ,
не позволява да бъде стока за градежа
на нечия грозна не здрава мечта ,
иска да я обичат и да тъне в щастието на безметежа
ах тази силна душа.
