![](http://static.flickr.com/98/251590139_233ec7719c_m.jpg)
Тази вечер ще плача...
Тази вечер ще плача...защото силата до смърт ме умори...
Да отстоявам ролята - безстрашна и студена...
Да пътувам през тунели от мрак и лъжи...
О повярвай, наистина...до смърт съм уморена!
Стегни ми багажа, повикай такси!
Нека нощната, дъждовна меланхолия ме вземе...
Да потъна в ярките й, цветни светлини
на животът отвън, онзи... обикновенният...
Ще си нося високите токчета и ще пуша евтини цигари...
Ще се разхождам по тъмните улици ...и ще плача..
Почти е илюзия, граничи със драма...
Но тази вечер истината е такава... невзрачна!
Достатъчни са ми престорените мигове през дните,
по чехли никога не искам да се видя вече!
Разбрах, но късничко ,защо жените
не са от тази, подредена планета...
Аз знам добре, че ще говорят,
и още по-добре - ще ме преследват тези коментари...
Но знам, за всичко хората
обичат все различните да обвиняват!
И някои ще подхвърли, че съм луда,
и че имам вкъщи цялата вселена...
Но аз и ти ще знаем, че е друга,
причината таксито да си взема...
Тази вечер ще плача...защото силата до смърт ме умори...
Да отстоявам ролята - безстрашна и студена...
Да пътувам през тунели от мрак и лъжи...
О повярвай, наистина...до смърт съм уморена!
![](http://static.flickr.com/76/207542004_814dbf8e4d_m.jpg)