Свалени карти
Къде си скитал, отново,любов,
през перипети и черни ,небелязани пътища...
Знаеш, че рядко се питам защо
всеки път при мен се завръщаш...
Но може би този въпрос си очаквал,
тази вечер да бъдем по детски просто, откровенни...
Давай, да сваляме картите,
защото пилеем и чувства и време...
Аз нищо от теб не очаквах, не исках,
ти нищо не даде и днес е повече от ясно...
Съвестта ти - кристално е чиста,
а моята - блъска се бясно!
Налей по чашка, горчивото марково уиски
ще говори чрез нас и ще бъде ... последно.
От двама ни, само то ще е искренно...
Ние сме карти, отдавна свалени...
