Реалността на една илюзия

[`Fallen_Angel`]

Всеки един от нас, през своя дълъг път, се е спъвал в онези малки, пухкави и розови облачета, които избягалите илюзии оставят често след себе си. Подгонени от желанието ни да ги стигнем, малките зверчета се скриват в дън гори тилилейски и изчакват подходящото време да станат реалност. За наше и тяхно съжаление, те винаги остават просто миражи, но понякога се питам дали виждам мираж, защото останала в пустинята имам нужда от вода или пухкавото облаче нагло и за пореден път се е изпречило пред краката ми.
   Та както казах, илюзиите живеят в дън гори тилилейски, където ден и нощ, нощ и ден, и като цяло през всичкото време, копнеят да са нещо повече от това, което са. Загрижени за своето екзистенциално съществуване, те подават чипите си носленца от дупките, които сами са си изкопали, яхват вятъра и с досадно жужене проникват в най-съкровените ни сънища. Там, обличайки одеждите на тъгата, тези малки същества поемат главните роли в собствените си илюзорни трагикомедии с надеждата да ни убедят как благото на света се нуждае от тяхното осъществяване.
   А аз не си падам по себични твари. Може би затова вече не се вслушвам в прегракналите им гласове и не забелязвам крокодилските им сълзи. Предпочитам истинското. Предпочитам гласа на собственото си сърце, което погалено от вятъра, носещ ми твоята душа, сънува бъдещето.

[Gentiana]

   Предпочитам гласа на собственото си сърце, което погалено от вятъра, носещ ми твоята душа, сънува бъдещето.

Красиво  [cvetee]

[`Fallen_Angel`]

 [shame]

[rado]

 :)Ей , ангелче .
Много поетично ми прозвуча това  нещо.
Хубаво е. [inlovee]

[ivorysoul]

прекрасно:)

[`Fallen_Angel`]

Благодаря и на двамата  :kissoflove: