Уморени очи, уморени от сълзи

Started by zaiche_f, October 21, 2006, 19:50:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Уморих се,
уморих моите черни очи.
Горките, аз не ги бях видяла
колко тъжни са и как се молеха
без глас да спрат сълзите.
Уморих се от сълзи,
уморих и моите очи.
Оставих ги без сълзи,
защото ги изплаках
във всяка самотна нощ.
Уморих си черните очи..
сега те са зачервени
и изглеждат толкова тъжни,
а преди бяха щастливи
сияеха като две звезди.
Уморих се да плача,
уморих и моите черни очи.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

PaolaRey


zaiche_f

Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...