По жицата!

[Unforgotten`feeling`f]

По жицата

Моканина погали нежно
с връхчето на трън отчупен
крилце на лястовица снежно,
кацнала на стол,отдавна купен...

Тя беше изгубила пътя свой,
бе паднала на земята ранена...
летяла бе...към грешния звой,
който доведе я до пръстта студена...

Въздъхна човечецът сам,
погали я пак,замълча...
после погледна натам,
където надеждата изхвърча.

А по жицата затанцуваха
една до друга,чувства черни
всички заедно умуваха
как да прекарат мигове вечерни.

А лястовичката самотна трепна
крилцето си,счупено,заспа...
Моканина видя я и се сепна,
до нея падна,зарида...

[BLUE_ROSE]

Много е хубаво.... Това е един от любимите ми разкази....

[inloveee] [bravisimo] [inloveee]

[Tonita]

Страхотно е. Много ме разчувства. Аз също много харесвам "По жицата".

                                                             [cvetee]

[Tajni4ka_:(]

Много е хубаво наистина [inlovee]

[Unforgotten`feeling`f]

Благодаря ви... [heart__]
Между другото, това стихотворение го свързвам не толкова с произведението, колкото с идеята за загубената надежда  [confused]

[Unforgotten`feeling`f]

Завържи опашката й бяла,
може да остане миг при теб...
пълна със копнежи цяла
губи стъкълца от лед...

Но може би ще се изплъзне,
ще литне другаде в нощта
а душата ти отново ще замръзне...
Ще се скрие  в пепелта.

[Babuzil]

_\,,/   уааау  .... [inlovee]  браво ...

[Unforgotten`feeling`f]

Мелси  :)

[CrisSs]

Невероятно е !
Но надежда винаги трябва да има,макар и малка,трябва просто да не угасва :)

[Unforgotten`feeling`f]

Благодаря  [heart__]
Знам...Надеждата трябва да се пази до последно, колкото и да ни е трудно.