Цигара

Started by Скитникът, November 02, 2005, 15:03:46 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Скитникът



Цигара. Чаша силно кафе,
ранна утрин. Синьо небе..
И все пак.Мрака дебне,
И някак душата снове,
И търси да избяга,
От светлината ярка,
Да се скрие в мрака тегнещ...

Кафе. Цигарата догаря.
Късна вечер, две очи се,
Бавно затварят...
Един човек, заспива тихо,
Една душа лети и вика,
Свободна в съня и света на
Мечти, а тялото тихо спи...

Ранна утрин душата
Мълчи,
Тялото бавно отваря
Очи.
Цигара, Чаша силно кафе...
Ден след ден
Душата чака тялото,
Бавно и тихо да си умре...

След това...
Без цигара.
Без силно кафе.
Душата е свободна,
Света да разбере...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

ivorysoul

хареса ми,особено края...
Let your soul be your pilot

vesselin

Много качествен стих. [usmivkaa] [bravisimo] [a taka]
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

tonnny_bg

Прекрасно е./поздрав и от мен/ [flowers] [flowers] [flowers] [gentlefen]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Diablos

Цикличността на живота и неизбежността на смъртта, предадени по простичък, но въздействащ начин... Приятен стих :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Devil`s Bride

И на мен доста ми хареса  [inlovee] Браво  [bravisimo]

black embrace_f

Quote from: Скитникът on November 02, 2005, 15:03:46 PM


Цигара. Чаша силно кафе,
ранна утрин. Синьо небе..
И все пак.Мрака дебне,
И някак душата снове,
И търси да избяга,
От светлината ярка,
Да се скрие в мрака тегнещ...

Кафе. Цигарата догаря.
Късна вечер, две очи се,
Бавно затварят...
Един човек, заспива тихо,
Една душа лети и вика,
Свободна в съня и света на
Мечти, а тялото тихо спи...

Ранна утрин душата
Мълчи,
Тялото бавно отваря
Очи.
Цигара, Чаша силно кафе...
Ден след ден
Душата чака тялото,
Бавно и тихо да си умре...

След това...
Без цигара.
Без силно кафе.
Душата е свободна,
Света да разбере...




Мъртъв е онзи, който не е осъзнал безсмъртието си.....
Повтаряемостта на събитията е отегчителна, но все пак е важен крайният резултат....
Чудесно стихотворение с много смисъл....... [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Gerry{}

Браво отново!  [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee]