Цигара. Чаша силно кафе,
ранна утрин. Синьо небе..
И все пак.Мрака дебне,
И някак душата снове,
И търси да избяга,
От светлината ярка,
Да се скрие в мрака тегнещ...
Кафе. Цигарата догаря.
Късна вечер, две очи се,
Бавно затварят...
Един човек, заспива тихо,
Една душа лети и вика,
Свободна в съня и света на
Мечти, а тялото тихо спи...
Ранна утрин душата
Мълчи,
Тялото бавно отваря
Очи.
Цигара, Чаша силно кафе...
Ден след ден
Душата чака тялото,
Бавно и тихо да си умре...
След това...
Без цигара.
Без силно кафе.
Душата е свободна,
Света да разбере...