Стая потънала в мрак...
Картини в сянка обвити,
а аз болезнено,пак
оплаквам спомени скрити
дълбоко в душата ми болна.
Заключени там с катинари
извикват сълзата ми солна
всеки път - който превари!
Стая потънала в мрак...
кошетка покрита с одеало
в червен до кърваво цвят...
до нея-от лед огледало
в което плахо се оглеждам,
ала себе си не виждам!
Скръбно глава си привеждам
Толкова се ненавиждам!
В огледалото проклето,
самата Болка се оглежда!
Погледа й,ми скова сърцето!
Вече няма никаква надежда
в стаята потънала в мрак
светлината да реши да влезе
и този зъл и демоничен враг
да накара да излезе!
