Живот

Started by Скитникът, November 02, 2005, 15:13:38 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Скитникът





Душата ми днес
страда по теб,
и е сякаш
изсъхнало речно корито,
а ти мойта любов,
мойта мечта,
избяга, замина,
и дъжда спря.
Сега съм празен,
шише вино изпито,
може би дори спомен,
от нещо скрито,
но не надежда за нещо различно,
не мисъл за нещо лично,
просто жълта снимка,
на стария скрин пълен
със спомени
твои а не мои,
а аз живея със тях...
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

ivorysoul

тъжно и хубаво
Let your soul be your pilot

BONSITA

На пода...
в ъгъла на стаята,
без изход между две стени,
оставих кътче от душата си
и с друго кътче го смених.
Забравено стоеше то във  бездната
и срещна още две души,
едната старата и безнадеждната,
а другата ,която все мълчи.
На пода в ъгъла на стаята,
зад фикуса със многото листа,
намерих нейде някъде забравена
една душевна красота.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.