Вървим през есента

[orxideia]

Вървим през есента

През опустелите клони на ясена
Догарят последни октомврийски лъчи
По алеята, пълноцветна река уморена,
Двойка влюбени бавно върви.

Вплели ръцете си в нежна прегръдка
Леко настръхнали, вероятно от силния  вятър
Сгряват сърцата си с благословена целувка
Сякаш всичко наоколо е декор в притихнал театър.

Така е когато пролет в душата ликува,
Когато с топли устни я кара да разцъфти
Нито есен, нито меланхолия съществува
Сега нали разбираш колко много можем аз и ти?

[D`Eva]

Можем ...дори когато не можем

[orxideia]

Именно