И казват хората че всъщност,
мигът,
моментът,
секундата,
са онази,
частица от вечността,
която никога,
никому
няма
да липсва...
А в един миг,
моментът,
онзи кратък
неуловим
вик,
с който,
приключва живота.
Колко сме ние
и малки,
и жалки,
сякаш,
прашинки
в света в живота
в онази игра
на лъжи
и на прескочи-кобила...
С черната гостенка,
С косата в ръка,
С нея,
С оная,
Точно така,
Със смъртта...
И как ненадейно,
Прескача ни тя,
Прескочи я и ти...
Не можеш така ли?!
Ще умираш така...
Казах ти не видя ли?!
А ти не повярва че,
Черната гостенка,
С косата в ръка,
Тя,
Оная,
Говоря ти за смъртта,
Точно за миг,
Момент,
Неусетно,
Улови душата ти
В полет,
И живота ти секна
Е,
май е мой ред да клекна...
