В живота ми минаха хора различни,
поспряха се някои само за ден,
а други твърдяха,че ме обичат,
но никой не правеше нещо за мен.
Боли ме от думите "обич" и "вяра"
а всъщност сама съм била сред тълпата
и вятърът есен в очите навява,
студена и тъмна блести светлината,
Не исках от никой,никога,нищо...
а давах на всички усмивки,мечти,
когато усещаш че губиш почти всичко,
забравяш,че има и по-добри дни.
И казваха те винаги ще ме обичат,
а себе си сякаш обичаха в мен,
и в локва от кал сълзите се стичат,
от думите празни мълчиш уморен.
