Тя вечно от мене те ревнува,
но защо е така, кажи!
Явно причина съществува –
говори, не ме лъжи!
Тя вижда нещо, което до мен не стига…
Има нещичко дет’ сърцето й свива…
Притеснена вижда ми се май –
пак ще ме разпне до край…
В разпити времето си пилее,
вместо в търсене на тоз дет за нея милее.
С часове ме изпива с погледи отровни -
жестовете ти към мен й се виждат доста чаровни.
Безкрайно се дразни и от приятелското ти внимание,
но опитва се да скрие всяко свое желание.
И защо тя мене толкоз силно мрази,
щом ти сам пренасочваш си любовните талази?
Тя друг трябва да ненавижда,
щом смята, че поведението ти я обижда.
Не си съгласен?Що ли?
Мен пък знайш ли колко пък ме б’оли?
Тя прекалено амбициозна е – знай…
Види ли някоя до теб кат бясна кучка лай!
Разигравай я, но нека е до време…
После ще те ангажира и ще почне да ти дреме…
А ти не си такъв човек,
дет ще се зароби с някоя за век.
Играта ваша детска не разбирам.
Прости, ако някак си те провокирам ;)
Но не смятам, че аз съм виновна,
или че тя е прекалено злобна.
Да те светна – мен само за приятелка ме имай,
а нужното внимание от нея ти си взимай!
Здраво стъпила съм на земята, запомни!
А вие?....хм…забавни са ми вашите игри…
Но аз не участвам!Схвана, нали?
Малко трудничко сгряваш?Дали?