Есен.Тъмен и тесен балкон.
Капчици дъжд над него надвесени.
Долитат звуци във минорни полутонове-
далечна...но така позната песен.
И поглед...,жадно вперен зад дърветата
и зад листата,брулени от вятъра...
Прехвърлил в унес ровове и крепости,
за да погали Твоя... - чакащ го там някъде.
Бленуващ... как се сливат срещу вятъра
и в нежен танц безмълвни се понасят,
обвити във воала на безвремието,
на дансинг от цветя така прекрасни...
Търсещ начин да измами времето-
което бавно пие топлината,
останала от срещите Му с Теб-
запазил си е образът на лятото.
И чака погледът...-брои листата
летящи монотонно към алеята-
красиво разноцветни,но...еднакви.
И пак отвъд се взира-търсещ тебе!
Натежали клепачи се борят с умората...
Ужасно много са тези листа,
а есента-едва сега започва!...
Самота! Зловеща самота!
