Говори ми,
ти си красиво момиче,
ти си умно момиче...
замълчи...
Ще поговоря за тебе със себе си!
не мога, мълча си,
във траур съм...
не съм се бръснал от месец,
за нещо скърбя,
не знам за какво!
Кървя,
умирам отново,
колко пъти ли ще ми се случи?
Крещя, протестирам,
спирам, оглеждам се...
пресичам Цариградско шосе...
Цариград отдавна го няма,
само шосето остана!
Говори ми,
ти си красиво момиче,
ти си умно момиче...
замълчи!
Аз те разбирам без думи...
Остави ме
само с моята лудост...