В прекъснат миг на болка и мечта,
загубих някого на пътя прашен...
Загубих те, без дори да мога
от болка да извикам скрито в мрака...
Там сънищата и мечтите си изгубих,
и толкова години пропилях да скитам,
в спомените си безброй се лутах
моето късче късмет да открия...
Скитник непознат по пътя срещна ме и
ме попита , "Къде е той? Защо сама си?"
Сълзата си избърсах с мръсните ръкави,
огледах се да те потърся, но те няма!
Едва тогава разбрах, тази проста игра
изгуби се в тази наша дълга драма!
Разбрах, че отново ще съм сама
и спомен блед ще бъда в твоя ден само!
А скитникът ми се усмихна мило, да,
и после смело продължи напред!
Остави ме да бродя сама по пътя,
за да намеря и моето късче късмет!
