Годините минаха а аз не успях ,
да се върна в моята реалност.
Сега тя е само замръзнал прах,
на праг почукваща молеща пак,
за предишен разкош и сладък грях !
Годините минаха - безвъзвратно и тежко,
а аз си останах вълк единак.
Виещ глухо зловещо сещу луната нова,
молещ за малко звездна отрова.
Ти си моята Луна .
Ти си моята Жена....
Пред прага на времето аз моля пак ,
свали ми тежкото , бремето
дай ми бленуван знак