News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Есента - този малък художник

Started by Gentiana, November 05, 2005, 20:28:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

В небето на тъгата голи клони
молитвено преплели са ръце.
Последен лист червено-жълт отрони
премръзнало, разстроено сърце.

Сезон на чувства беден есента е.
Прикрива тази бедност с цветове,
но мен не може да излъже. Тя е
разглезено, изпуснато дете.

Боичките ми някак си превзела
цапоти, боядисва със замах.
Белята с нея,чувствам,съм си взела
и ще и хвърля май голям пердах.

Природата превърна в забавачка.
Пикасо беден, ряпа да яде.
Кубизъм, реализъм...са играчка
във есенните, палави ръце.

Но като се замисля, май си струва
да я оставя. Нека да твори.
Унесена, невчесана рисува...
Шедьоври ще създава до зори.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ranenia skorpion

#1
Есента по принцип е тъжен сезон...Листата напускат дърветата... последните слънчеви лъчи напускат земята...
нo думи вълшебно наредени в стихотворение като това ,ни карат да си мислим, че дори и в този сезон всеки ще открие по нещо свое красиво.

:flyingkiss:Поздравления,  Gentiana... поредния бисер в огърлицата ти от стихчета...
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Gentiana

Да, тъжничка е нашата есен...., но не трябва да се поддаваме на упадъчни настроения.Винаги има с какво да се замени липсата на слънце и топлина.
Благодаря ти,радвам се, че харесваш моята есен-художничка  [smile2]!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

От ясно по-ясно е  :),че отново ни завлядя поезията ти.Умееш ги тия работи и го правиш много завладяващо. [plqs plqs]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

andromeda

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.