Думи,думи неизричани.
Думи сред листата скрити.
Думи, хвърлени сред вятъра.
Думи вечно недоказани...
Те останаха във времето
като камъни ожулени
и отново се променяха,
в тайна скитаха забулени...
Думи,думи неизмислени,
думи в ярки благозвучия,
думи нежни като мислите
и жестоки като истина...
Нямам смелост да ги кажа,
а са толкова логични
и са вечни,и повтарят се.
Просто думи и това е всичко.
Думи ,думи непресъхващи
като изворче безименно.
Думи сладки и прошепнати...
С думите си се откриваме.
