Една любов , в която ти си сам.
Годините са окаченото на шията въже...
И всеки миг е поглед пропилян...
И всяка нощ е изтъргувано сърце!
Безсмислени редят се в празнотата дните.
И чужди длани те докосват във съня.
Продай душата си! Спаси очите!
Не искам никога в любов да изгорят!
Не искам вече нощи в болка разпиляни...
Животът ми е смешно пропилян!!!
И бих те носила в сърце от рани...
Но никога не искам да си сам.
Защото всичко съм за теб! Проклятие!
Една любов, а всичко е отнето.
Една любов ,в която аз умирам сляпа.
И прошка е ако сама ти окача въжето!
