Слана

[tuik]

Думите валят,
като топъл есенен дъжд се стичат на талази...
като сълзи от последния слънчев ден,
нещастни сълзи
неполучили шанса да видят слънцето,
останали в сянката на своите родители-облаци...

Денят се свърши,
тих повей на вятър
разкри контурите на кристлната нощ,
сякаш с прегел начертана, луната зае своето място...
някой посипа нощта със боркат
и звездите грейнаха на небосвода,
със своя, но сякаш чужд блясък...

Утре тревата ще загине...
последните цветя ще са попарени...
Утре ще има слана...

[Gentiana]

Ти откъде знаеш  :p [lol] ?
Хубав стих, Нас.
Браво!!! [heart__]