Ти знаеш,че съм силна,мамо
устремена към успехите в живота!
Ала днес,отново ще потърся твойто рамо.
Днес отново съм надянала хомота...
Миг на слабост...цяла вечност ми се струва!
Миг на самота,на болка,на тъга...
Мъж - и пак опитва се да ме купува
с до съвършенство лъсната пара!
Нима аз мога да се купя с предмети?
Нима продавам се на бит-пазар?
Сърцето ми пари не може да усети!
То копнее нежност и любов за цяр!
Ти знаеш,че съм силна...мамо!
Понякога съм малко шеметна и дива!
Но не искам много - малко само,
някой в нощите да ме завива...
Да ме обича тихо и да ме разбира,
да ме иска винаги,но страстно!
Сълзите,не да бърше,а да спира
и да ми показва чувствата си ясно!
Ала вместо чувства...получавам
банкнотите подадени грижливо.
Това ли,мамо,заслужавам?
Какво - да ги приема аз свенливо?!?
Не искам лъскави бижута!
Не искам и палати,замъци,рубини!
Не искам в пари да съм обута,
нито от сатен,разкошни перелини!
Ти знаеш,че съм силна,мамо...
Но сега в миг на слабост се намирам!
А в сърцето си голямо
остатъци от страст събирам...
Не издържам,повече не мога!
Предадена съм и боли!
Не се продавам аз,за Бога!
Безценна съм,поне за теб...нали?
