Направо спирам да дишам

Started by Gentiana, November 06, 2005, 05:15:23 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Направо спирам да дишам,когато
музиката на гласа ти се стича
по настръхналата ми кожа.
Разтварям се като мида
и валят бисери и бели рози.
Направо спирам да дишам...
Шептиш ми такива неща,
от които душата ми се изчервява,
сърцето кръвта взривява,
а мислите ми се изпаряват.
Спирам да дишам...
Спирам да мисля...
Спирам да се съпротивлявам...
Тази музика ме подлудява.
Тази музика...
Черни ноти от дълбините
на твойта страст извират,
с червени сълзи плачат
и плътта ми с нежност
нечовешка обсебват.
Направо спирам да дишам,
превръщам се в музика
и в ръцете ти като дива река
се оттичам.
Спри да дишаш със мене
и нека в едно да се слеем.
После някъде на небето седмо
душите ни ще се намерят.
С криле на ангели бели
очите на греха ще изтрием,
ще бъде неописуемо хубаво,
миг след като да дишаме сме спрели.

Направо спирам да дишам....
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

 [cry]
QuoteСпри да дишаш със мене
и нека в едно да се слеем.
После някъде на небето седмо
душите ни ще се намерят.
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

Хайде сега пък сълзи.... [think]
Ама,шефе, това да си на седмото небе никак не е лошо, защо плачеш?
Представи си само, колко е хубаво да се освободиш от това тяло, което ти стяга като остаряла змийска кожа и да дадеш свобода на душата си.
Тя няма нужда да диша. :)
И само тогава , когато я освободиш, приказките се сбъдват...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ranenia skorpion

 :kissoflove: По някои път се питам дали тези стихчета се раждат в пристъп на моментно вдъхновение или първо се пишат върху белия лист и след обстоино обмисляне попадат в форума...
Иначе за самото стихче мнението ми само ще си  изразя с  [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Gentiana

Точно тези, от които ти настръхва кожата,са родени именно в пристъп на лудо вдъхновение, когато в мен избухва нещо като торнадо,върти се с безумна сила и оставя след себе си куп силни и обикновено мрачни творби.
Тогава обикновено се раждат по няколко.Сякаш нещо в мен започва да реди красиви , страстни думи и често ги пиша направо в това тясно прозорче, леко и без да се замислям, думите се подреждат сами, ритъмът е точен, дори броят на сричките, дявол знае как, е правилен.Сякаш някаква неведома сила отгоре ми отваря пролука в бездната и от там струи светлина, красота и вълшебство.
Когато се опитвам да напиша нещо насила, да го създам без да го чувствам в момента,така да се каже "поръчково"...нищо не излиза или е слабо, слабо, слабо....И самата аз не си го харесвам.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

ех ... спомени ... тръпки ... залежали чувства ...
поздрави още веднъж ... и както казват (сега е на мода) аплауси :) aplaus2 aplaus
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

eх...да...спомени...тръпки...минало свършено...
се ла ви  :)
май вече не мога да го напиша така...
и е жалко
но...
може би ще напиша нещо друго,различно...
кой знае
:)
благодаря
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lili_li

Любовь искали и не находили...
Любовь теряли и не берегли...
"Любовь не существует"-люди говорили...А сами...
Умирали от любви!

dodic

Не си само ти, Гео. И аз затаих дъх при прочита.
И недей да твърдиш, че вече не пишеш така... :)
Понякога, от себе си се скривам

kisskat

Имаше една приказка,че животът не се измервал по броя вдишвания...,сещаш се ,нали?!
Този стих ти е доказателство,че си живала истински,приятелко!Не си отбила номера,а си била ТУК и СЕГА на 1000000% за разлика от много ,много други хора.
Прегръщам те и те обичам!
Отрова можеш да държиш ,ако не си убол дланта си .Ако не носиш зло в гръдта си,от злобата ще се спасиш!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Tonita

Направо спря дъха ми!!!Поздрави [6te mal4aaa]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.