News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

А аз оставям отговорите си в сълзи по тревата

Started by SkitnicaVmoretO, November 10, 2006, 20:11:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

SkitnicaVmoretO

Не мога да запазя твоите пътеки,
а само стъпките от теб в сърцето.
Не мога да запазя твоите звезди,
а само погледа далечен към небето.
Не мога да запазя твоя огън,
а само порива към твоето огнище.
Не мога да запазя даже жалка дума,
не мога да запазя просто нищо.
Зовеш ли ме, не мога да ти отговоря.
Сърцето ми с юмруци, блъска по стените.
Защо не ми е позволено и е съдно
единствено за теб да са отворени очите ?!
Не ме мрази. Не по своя воля
от другата страна съм на вратата.
Обичам ли те с болка питаш, а аз
оставям отговорите си в сълзи по тревата...



Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Благодаря ти ангелче мое  [cvetee] [spining heart] [hugs and kisses]