Там където ще ме срещнеш,зад златисти водопади
бели облаци прегръщат водни пръски върху устните.
Пребледняло ще е утрото, сграбчено от урагана,
в който ще бушуват яростно незапомнените чувства.
Ти не се страхувай,моля те!Просто ми подай десница
и помилвай сетивата ми със усмивка непресторена...
''Там'' е някъде далече или близо,сякаш птица
със невидими крила те пренася сред простора.
И когато ти ме срещнеш сред златисти водопади,
утро мое,напомни ми,че ще бъда само твоя.
