Мъжа на моето сърце
Вървя по улици без край и светлини...
Един живот във който никои с име не наричам.
Във празните очи оглеждам празните очи...
И знам, че друг не мога да обичам.
И нощите - коприна от тъга, блестят в сълзите....
И нощем - ходя с тъмни очила.
Не искам ти да видиш, колко са изпити...
очите ми... без теб и нежността.
А ти ще дойдеш, някога ще дойдеш...
близо... с хиляди въпроси в погледа студен.
И знам... в историята на живота си...
обичаш ти, единствено и само мен.
И затова сега те гледам, през тъмните стъкла...
Любов , която оцеля... и всичко ми отне.
Но аз силна, знаеки това
че си мъжът... на моето сърце.
