Завинаги в сърцето ми

Started by zaiche_f, November 12, 2006, 21:32:30 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Завинаги в сърцето ми
ще останеш,макар че ме лъга
и с друга си сега.
Знам крил си чувствата си
и не мога да те мразя..
опитвам се,но вместо това
още повече те обичам.
Тъжните самотни часове
напомнят ми за теб..
за твоите очи..твоята усмивка..
не мога да те забравя.
Завинаги в сърцето ми
ще бъде твоето лице..
твоите лъжливи думи..боли..
но пак не мога да те мразя..
обичам те..това боли..
С нея си и пак
тъжи моето сърце.
Завинаги в сърцето ми ще останеш,
макар сега да капят горчиви сълзи,
да тъжи моето сърце
и да боли в моята душа..
но завинаги в сърцето ми ще останеш.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

JASSEN

невероятна както винаги :)  [shame] [inlovee]
Винаги с ругата на пред...ако не живеш пълноцено поне се опитаи :) :) :)

zaiche_f

Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Arwen

прелестно е мила  [plqs plqs] :flyingkiss:
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

zaiche_f

Благодаря ти мила  :kissoflove:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...