Във моя свят,когато влезе
счупи всичко детско и излезе...
Сърчицето мъничко в окови ти обви
плени го ти с коварните лъжи...
Кълнеше се,че с мене си щастлив,
че никога не ще ме нараниш...
че винаги до мене ще стоиш...
леда в сърцето ми ще разтопиш...
Какво се случи,защо го стори,
във себе си защо се ти затвори?!
От любовта ми силна ли се ти оплаши,
че щастието ни тъй заплаши....
Отговори търсих,но защо ли?!
Сърцето си намразих,че се моли...
За любовта ти пак ще се пребори,
но да те обикне пак - не ще го стори!!!