Черни спомени се давят в мен.
Обгъщат ме и ме задушават,
държат ме жестоко във адския плен.
Забиват ножове, които сърцето дълбаят.
Кървава рана отваря се там -
пари, крещи и боли...
Сърцето умира, изгаря във плам...
Душата изгубена, се стапя в тъмата -
умира... без време узнала
какво е самотата...
