Нощ... дъждът вали... Ти седиш пред мен и ме гледаш някак странно. Тази наша среща е последна.
Ти си тръгваш, а аз бавно умирам... Но защо не тръгваш, защо ме гледаш ? Нима си променил решението си ?
Не. Просто съжаляваш, че ме нараняваш. Виждам го в очите ти. Не, недей, аз съм щастлива щастлив ли си и ти...
макар и не с мене.
Хайде, тръгвай, тя те чака, вече закъсняваш. Бъди щастлив и не мисли, че ме нараняваш толкова жестоко. Просто тръгвай ! Не искам да гледаш как плача, как очите ми умират...
Зная, че ти ме обичаше, но твоята обич времето отвя.
Но аз все още те обичам и ще продължавам да те обичам - забулена, като нежна роза в нощта...