ТИ ВЗЕМИ

[lamarin]

В какво искаш да ме превърнеш,
какво ми даде и какво взе,
какво вино наля да пия,
че чаша след чаша ти всичко ми отне....
Как да<те забравя и да те изтрия
счупено лице, в дланите си крия,
да те обичам и да те убия като те обичам,
исках сал да те забравя, да се скрия,
в миналите дни да се заровя,
почва да ми действа таз отрова силна-твойта липса
ме убива, пак съм сам, и пак безсилен...
Винаги си била безмилостна,
Винаги очите ти ме пронизват
винаги косите ти ме палят,
като чуя гласа ти замръзвам...после се стопявам..
В каквото искаш превърниме,
Но с мен бъди и до смъртта,
Но сал ми остави душата
и спомена за Теб и красотата ти.........

[nejno_angel4e]

браво Марине!!! прекрасно стихче, удоволствие да чета творбите ти наистина!!! [heart__]Поздравления!

[{dulgokoska}]

Превръщане... отричане от същност...
Какво това е... няма смисъл...
Такъв бъди си - с орис вълча...
Май сам със мен си се орисал...
Да бъдеш единак на външност...
И самотен по душа...
Но погълнат... май от мене... всъщност...
Знам със сигурност, че е така...
Кристалните очи прозират...
Не криеш нищо, а мълчиш...
Моите пък ти дозират...
Нов душевничък каприз...
Едно е хубаво в това ти...
"Увлечение" без край...
Ласкателство с предпазна мярка...
Но пак заразата във теб е... Дай...
Дай ми нещичко... Какво ли?...
Парче сърце си вече имам...
Душата ти е меко строга...
И от нея искам да си взимам...
Лицето счупено разронвам...
Прибирам поглед от стъкло...
Трудно ти е, но ми смогваш...
Докога така... не питай що...
Ми трябва, за да те оставя...
И трябва ти, за да оставиш мен...
Просто дишай ме... проказа...
Отдавна вече аз съм в теб...

И също тъй не съм до тебе...
                                Нямаш нищо... само необятно и ограничено време...

 

[lamarin]

10x

[vesselin]

Браво!