Мое нежно видение
Ще те следя, сянка от нежност,
над твоята сянка ще бдя нощи и дни...
В една непокорност, странна победа
ще бъдеш над всичко, над всичко си ти!
И нека студени платна ме завиват...
Нека земята сияе, а небето тъмнее....
Моите мисли, пленени умират
твоето чувство в мен да живее.
И нека се срастна, цвете от зимен покой
с душата ти ледна и всичко да свърши.
Моята птица, човешката воля
крилата небрежно, с усмивка прекърши.
Обръщай ми гръб... и нека съм минало,
в тъмните пътища пътник и фар.
Аз съм и вятъра, и обич изстинала
и твоя обсебващ , нестихващ пожар...
Целувай ме ,както когато сънуваше моите устни...
Моето вино в теб ще прелее...
Нощите диви са, диви и вкусни
когато със мен всяка мечта преживееш...
Но ти не спирай да ми вярваш, ще те оборя
във всяка поправка, във всяко твърдение.
Спри да ме викаш,ще спра да се моля...
И нека е вечност ...моето нежно видение.
