Здрач вечерен

[Gentiana]

Паяк черен -
здрач вечерен
паяжини пак тъче.
В тях заплетени
се мятат
мислите ми -
зли оси.
На небето
отегчена
дреме старата Луна,
апатична,
тъжна,
бледа -
като призрачно лице.
Паяк черен -
здрач вечерен
сметките ми
бъркаш ти...
Хищен,
ловък
и безсрамен
дебнеш
клетите звезди.
Исках
аромат на цвете,
тишина
и звезден прах.
Ти ми готвиш
хитра клопка -
шум,тревога,
мрак и страх.
Засрами се,
паяк черен,
скъсай паяжини зли
и Луната съживена
в танц вечерен поведи!

Това стихотворение е на 100 години....но може пък да ви хареса... [smile2]

[DeTe_Ha_Xaoca]

какво не ! Това е много красиво

[Gentiana]

 [lq lq lq] :flyingkiss:

[andromeda]

Като доброто вино е! [smile2] Колкото повече отлежават стиховете, толкова по-опияняващи са... :) Браво за пореден път!

[Gentiana]

Благодаря ти  :)

[reinbow]

И на хиляда да беше пак щеше да блести като скъпоценен камък в короната на твоя талант... [flowers]

[Gentiana]

 :kissoflove: