Ярост и гняв

[BLUE_ROSE]

Ярост и гняв

Не проумявам. Влизал си в дните ми с обич,
тайно си ровил във мойте мисли. Пожар!
В мен са останали само отломките,
от любопитството... висят на кантар.

Ти си обичал?! Престъпно до края на своя копнеж!!!
Искам да плача. Ярост и гняв във себе си влях.
Умирах в страха, до мен да не спреш.
А ти си дошъл, без компромис и страх.

Откривал си в мен и Ада и Рая... Ненаситен.
Връщал си стрелката, на времето във подчинение.
Обичал си... Обичал си... Без питане.
А аз съм живяла , в коварни съмнения.

[Eamon]

Браво мила

[BLUE_ROSE]

Благодаря!!!!

[Devil`s Bride]

Много хубавичко си изразила тези емоции  Хареса ми 

[ilusia]

Може би се чувстваш виновна ,
заради песента на сърцето ми,
тихо отровна ?

Може би збираш сълзите си ,
в малка кутиика от мисли и спомени,
за да ми ги дариш в края на дните,
на колене пред сълзите !

Може би търсиш сияние от някой ангел ,
живот без страдание....
И плачеш без глас , за миналото наше ,
за аз и ти... за нас....

Недей !
НА мен ми стигаше един копнеж,
зареял поглед безметежен ,
да мечтая си за теб. Аз съм грешен !

Недей....
Нищо не желая аз от тебе ,
видение мое бледно.
Желанието последно...
Щастлива... и без мене

[Tonita]

Поредното ти прекрасно стихче. Поздравления

[BLUE_ROSE]