Пролука през времето
Пролука през времето, моята лудост е,
намирам те в сънища, прах и печал.
Че те има, моето чудо е,
до утехата моя, безгрижно заспал.
Реките се вляха. Спокойната вечер лъскае...
Отвори си сърцето, храм на моите дни.
Пролука през времето, за теб да мечтая
и теб да откривам, спасени са мойте очи.
Пролука през времето, моето тичане...
Какво ли е времето?! Реванш за живот предрешен.
В лабиринт,луд лабиринт са ми мислите...
И бягам от тях. Нощ след нощ. Ден след ден!
