Нощ, луна, небе, звезди
Във нощта сме само аз и ти
Погали мойте разпилени коси
Погледни моите тъжни очи
Усети уханието на моята кожа,
До която допрял си хладното острие на ножа.
Убий ме, но първо люби ме
Подръж в ръцете си моето тяло,
Което от твоите прегръдки разтреперва се цяло
Разкъсай плътта ми, но първо люби ме
Целувка една подари ми поне
И не бави се
Пусни душата ми да препуска
След красивите диви коне.
Хайде, забивай острието на ножа!
Не можеш, не искаш, не трябва…
Искаш още минута само, нали -
Да галиш моята кожа.
Добре, подарявам ти тази минута,
Но после ножа забий
И чуй мойта въздишка нечута.
Нощ, луна, небе звезди
Във нощта си само ти
Галиш разпилените мои коси
И плачеш….със истински мъжки
Сълзи,
Недей, не плачи…сам го направи
Уби ме, за да ме спечелиш, макар
С изстинало сърце и каменно лице, нали?
