Опитах спомените да удавя...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя...
опитах обещанието да спазя - онова, която
последно аз ти дадох... че няма да те помня...
че ти ще бъдеш никой...
Опитвах дълги дни и нощи...
гонех сънищата лоши (но така желани)
смразявах мислите потайни
(пак от тебе изтерзани).
Опитвах думите ти да прогоня...
исках да изчезнеш в мрака сив.
Исках лика ти да изтрия,
тъй както трия с гумичка молив.
Исках да потъна там... в забвението...
исках да не ме преследва погледа ти нежен...
исках да намеря аз спасението,
забивайки в сърцето кол железен...
Но уви... помнех те... дори в забвението...
Ти бе там... понякога се криеше из сенките...
понякога бе облян от слънчеви лъчи...
и пак разпалваше у мен предишните мечти...
И пак опитах аз да те прогоня,
и пак опитах да не помня...
молех аз сърцето си да спре да те обича,
молех душата си да не ти се врича...
Ти с твоята измамна обич,
ти с твойте откраднати милувки...
ти обрече сърцето ми да страда,
а тялото да милее за твойте целувки...
Обрече ме на гибел бавна...
обрече ме на тъга безкрайна.
Искаше за твоите ръце да бъда жадна...
искаше да бъда твоя тайна...
И за кой ли път опитах да избягам...
за кой ли път си казах, че те мразя...
за кой ли път ти ръка към мен протегна...
за кой ли път аз я хванах...
