Глас от иреален свят

[Gentiana]

Капят часовете...
Като листенца
на прецъфтели цветя.
Капят мислите ми ...
Полудели
от пристъп
на дива тъга.
В онемялото ми сърце.
тишината отваря рани.
Ти мълчиш...
Теб изобщо те няма.
Измислих ли те...
се питам в нощта?!
Тази болка,която раздира
на парцали поредния час-
истинска ли е?!...
Или аз халюцинирам...
Защо отново не мога да заспя?
Защо върти се
като кълбовидна мълния
из апатичната ми кръв
непоносимо гореща,
после адски студена
неизмислена самота...
Шизофренично
със себе си разговарям.
Докога?...Докога?...
Докога?...
Звън....
И гласът ти в мрака
слага край
на въпросите.
Миг споделен...
Господи, нима те дочаках?!
Този глас от иреален свят
връща окапалите листенца
на цветята,
връща живота на всичко в мен.
И цъфтят хризантемите на тъгата,
превърнали се в най-засмени очи,
който плачат от щастие в тишината.
Кръвта ми бликва свободна -
дива река.
Прегръщам думите ти,
без да питам
и вече забравих,
че от теб ме боля.

[ivorysoul]

краят ме разтърси и изобщо...позната болка

[Gentiana]

Нали? [smile2]
Тази болка като че ли е задължителна...
Винаги сянката и витае около нас. И в най-щастливите ни мигове.С какво ли я привличаме?

[ivorysoul]

понякога си мисля,че е някакъв вид душевен мазохизъм,защото признавам си с болката си принадлежим

[Gentiana]

И аз така мисля...Кой знае защо, винаги подминаваме нежната, безкористна, щадяща любов, която ни обгръща с ласка и грижа, за да се бухнем с главата надолу в ледените води на едно болезнено чувство, пълно на всичкото отгоре с гладни крокодили.
Определено жените сме си мазохистки  [намиг]

[Don_NUTSO]

 [първо място]

Господи, нима те дочаках?!
Този глас от иреален свят
връща окапалите листенца
на цветята,
връща живота на всичко в мен.

[Gentiana]

 [happy heart] [hugs and kisses] [happy heart]