Преустрой света ми
и нарисувай лице
внимателно довърши
вторият му слой
и нека се усмихва.
Една жалка карикатура
това съм аз
през повечето време
а през другото - фалшива.
Търсех истински неща
но винаги намирах фалша
протягах се с надежда
да стигна проклетите звезди
но единственото което достигах
беше призрачната илюзия.
Подариха ми криле
а те просто опадаха
не бях достойна
не бях достатъчна?
лоша ли бях?
Старата ми личност е мъртва.
Самоуби се
Мъртвите нямат право
да се мотаят при живите
кой е жив?
Възхищавам се
от оскърбителното
задоволство
изписало се на лицето ми.
Равнодушна ли бях
нямаше и следа
от вечерното спокойствие
детайлите са без значение
сякаш напрежението се
изхлузваше
през прозореца ми.
Скрежи , скрежи душа
и нека съзнанието тръпне
и нека умре за пореден път
сивата уморена луна
уморена от света
който винаги я пренебрегва.
И аз бях просто за фон
набързо с бои оцветена
тънеща в своя монтон
поредната
измъчена
страхлива
бледа!
