News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Чакам изгрева сама

Started by zaiche_f, November 27, 2006, 23:58:20 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Измама ли беше в живота ми?
Грях ли съм в живота ти..
Лутам се в нощта сама..
сама чакам изгрева в тишината.

Какво ли случва се със мен сега..
Очите ми се насълзяват щом казвам,
че те обичам..щом мисля за теб..
Нощ е и аз сама съм без теб.
За теб плача и страдам..върни се..
ела..прегърни ме..

Играчка ли бях  в живота твой,
а за мен беше единствен ти,нали?
Отново лутам се в нощта сама
и с мълчиви сълзи чакам изгрева сама.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

balrog

Самотно и несподелено.
Аз лично бих направил корекции на някои повторения, но чувството си е твое  :)

zaiche_f

Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Arwen

Играчка ли бях  в живота твой,
а за мен беше единствен ти,нали?
Отново лутам се в нощта сама
и с мълчиви сълзи чакам изгрева сама.

тъжно и невероятно нежно...  [reevvv] [cvetee]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

zaiche_f

Мерси миличка  [inloveee] [I love you] :kissoflove:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

SkitnicaVmoretO

Миличка прекрасен стих.... а изгрева е най-красив когато го посрещаш сам и в мълчание  :) [inlovee]

zaiche_f

Наистина е красив,но скоро не съм го посрещала.
Много ти благодаря миличка  [cvetee] [I love you] :kissoflove:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...