Вървя сама из прашните улици... вървя и мисля... мисля за теб... Защо си отиде така внезапно, без да кажеш сбогом... Защо ме остави да роня горчиви сълзи в нощта ??? Нима не ме обичаш вече ?! А обичал ли си ме някога ? Може би не... Може би и аз не съм те обичала, може би не те обичам и сега... Може би всичко е било глупава грешка, една лъжа ! Може би съм обичала една мисъл, една мечта... една илюзия, която сама съм създала заблуждавайки се жестко, че това си ти... може би... дали...
Задавам си тези въпроси хиляди пъти, но отговор не намирам... Незнам...
Знам само, че когато не си до мен сърцето ме боли ужасно, знам, че ако не видя очите и моите помръкват, знам, че като чуя името ти в душата ми напира вик, в очите ми бликват сълзи. Знам, че ми липсваш ужасно... Знам, че вече те няма, знам, че не мога да върна времето, знам, че си отиде завинаги...
Знам... и отново вървя сама, отново мисля за теб и отново сърцето ми плаче... плаче без глас за теб...
